Пловдив стана Кючук Одрин с комшийски цени
Шопингът в Одрин стана „ всеобщ спорт ” за българите най-малко преди 7-8 години. Причината е ясна - евтината лира и доста по-ниските цени в 180-хилядния турски град, в сравнение с у нас. Нашенци прескачаха границата с ясното схващане, че могат да чакат на КПП-то с часове, да не купят тъкмо това, за което са отишли, тъй като не могат да се ориентират по турските етикети, или митничарите да конфискуват някоя пазарска торба, тъй като има възбрана за импорт у нас. Първите години беше премеждие за шопинг фанатиците, след това се изучиха и „ грешките на начинаещия ” се стопиха до най-малко. Туроператорите пък започнаха да провеждат турове за извършване на покупки и по този начин рейсът тръгваше от България 16 тона, примерно, а се връщаше с много от горната страна. Опашките по границите обаче отхвърлиха много нашенци от интернационалния шопинг и по този начин „ Одрин пристигна в Пловдив ”.
Новите играчи
Нов бизнес се роди около модерното в последно време разбиране „ съкращаване на доставките ”. Първо в по-малките обитаеми места отвориха хранилища с турска стока - най-вече прахове за пране, почистващи препарати, памперси, подправки, маслини и характерни турски храни. Те отговаряха напълно навръх определението „ склад ” - огромно помещение, без кой знае каква класификация по рафтовете, което продава и на едро, и на дребно. В последната година обаче кипри магазинчета се нароиха из цялостен Пловдив. И на инат на упованията, че конкуренцията може да убие всеки бизнес, магазините с турски артикули умерено и безметежно си съществуват през стотина-двеста метра един от различен. Така е в " Кючук Париж ", към комплекса „ Оазис ”, по този начин е на бул. „ Христо Ботев ”, в регион " Тракия " и на още доста места. Зевзеците към този момент заговориха за Кючук Одрин под тепетата, по прилика с " Кючук Париж ", което, преведено от турски, ще рече " Малкия Париж ".
Ниските цени
" Откакто отвориха турски магазин на една крачка от вкъщи ми, сирене и кашкавал закупувам единствено оттова ", споделя Георги Бобев от „ Тракия ”. Той е пенсионер и поради скромните си приходи посвещава част от деня си на обикаляне по хипермаркети, следене на промоционални брошури и сравняване на цени на съществени хранителни артикули. В „ Малкият Одрин ”, отворен предходната година, кг сирене от турската марка „ Сюташ ” да вземем за пример излиза 16.60 лв.. Пакетирано е обаче по половинка и цената надлежно е 8.30 лв.. За съпоставяне - в огромен пловдивски хипермаркет кравето сирене е сред 20 и 23.75 лв. за кило. Разликата в цената е над 4 лв. за кг - сума, която за множеството от българите звучи безапелационно да напазаруват от турската марка краве сирене. Нещо повече, скъпият артикул от 23.75 лв. за няколко дни беше на промоция в хипермаркета и килограмът излизаше 19 лв., като даже и освен това състояние победител по евтиния бе турското сирене. Редно е да се означи, че вършим простите потребителски сметки, без да отделяме внимание на качеството и наличието по етикет на сирената в двата магазина.
Магазин “Мигрос ” в Одрин е обичан на нашенци, тъй като има промоции и карти за отстъпки
Факт е, че турските магазини се радват на голяма и вярна клиентела точно поради цените. Турският кашкавал върви към 22.50 лв. за кило, до момента в който в хипермаркета БГ марки се продават сред 19 и 30 лв. за кг. Ясно е, че с ускоряването на инфлацията хората от ден на ден ще гледат етикетите с цената, в сравнение с каква е и от кое място идва стоката. И преди огромното повишаване на живота майките отглеждаха децата си целеустремено с турски марки памперси, които също са сензитивно по-евтини, а по качество не отстъпват на западните марки. Мокрите кърпички, които около всяко бебе вървят в големи количества, са с разлика от към левче на опаковка сред турски и български производител.
Сладко от дюли в бурканче от 380 г в търговски обект със звучното име „ Берекет маркет ” коства 3.50 лв., люти чушлета - 4 лв., а кг маслини пък са 9 лв., видя репортерът.
От години се носят митове за турските прахове за пране и перилните препарати. В магазин на бул. „ България ” да вземем за пример „ Первол ” е 9.99 лв., а бебешки омекотители от турска марка са 9 лв..
Рискът на евтинията
Мухсин Йоте, който държи склад за турски артикули в село Труд, обаче предизвестява - доста ниските цени от време на време са знак, че стоката е предходна нелегално турско-българската граница. Той напомня, че при импорт от прилежащата страна се дължи мито и Данък добавена стойност. Това за клиента няма никакво значение, в случай че няма доста будна гражданска съвест, рискът обаче е другаде - в качеството. Ако храните не са минали контрола на Агенцията по сигурност на храните, те може и да са рискови за консумация. Голяма част от турските артикули обаче в действителност идват на по-поносими цени от българските, даже и с платени налози и мита, показва търговецът.
Заради странната икономическа обстановка, в която се намира прилежащата страна, и чудовищната инфлация от над 80% на годишна база, цена с цена не си наподобяват при всяка доставка, акцентира Йоте. Президентът Реджеб Ердоган продължава да отхвърля да вдигне главната рента и по този начин да укроти инфлационните процеси в страната си. По тази „ рецепта ” работят към този момент огромните европейски стопански системи.
Туроператорите таксуват и спомагателния багаж с 30 лева
Заради лудешкото повишаване на горивата, автобусните екскурзии до комшийската страна нарастнаха още лятото. Сега курсът Пловдив - Одрин и назад е сред 35 и 45 лв. с лицензиран туроператор. Припомняме, че преди пандемията турът излизаше към 20 лв.. Сега се оферират още пътувания с една нощувка, с цел да може шопингът да не е стремително. Цената е малко над 100 лв.. А от време на време в тази цена може да влезе и закуска в хотела. Има обаче и не толкоз очевидни такси, които оскъпяват пътуването. Така да вземем за пример множеството туроператори таксуват спомагателния багаж - втори багаж до 20 кг има „ билет ” и той е 30 лв.. Това още повече оскъпява пътя. Предимството на това пътешестване обаче е, че туроператорът знае евтините хранилища и магазини и води туристите точно там, без те да се лутат из пазари и дюкянчета.
На границата с Турция се чака с часове
Шопинг туровете до Одрин „ се отпушиха ” през август тази година след пандемичните компликации. Оттогава пътуваме единствено с персонална карта и без каквито и да е ковид ограничавания. Според препоръките на от време на време пътуващите - заран преди 9 часа на границата има скупчване на рейсове, а идеалният вид за прекосяване с персонален автомобил е сред 9 и 11 часа, с цел да остане задоволително време за извършване на покупки. Но макар всички сметки и предварителни планове, опашки на граничните пунктове има и те по никакъв начин не са дребни.
Ето за какво нишата на турските магазини в Пловдив е огромна, а бизнес моделът им -успешен. Цените в тях са малко по-високи от тези в Одрин и много по-ниски от тези в българските магазини. А калкулирайки времето и разноските за пътуването, наподобяват напълно съпоставими, настояват хората, пробвали и двата разновидността. Има артикули, чието качество даже е по-добро, описват познавачи. В тази категория са праховете за пране и памперсите. Има и такива артикули, които не могат да се намерят по БГ магазините, тъй като са характерен, одрински артикул. Тук попадат корите за баница, сладостите и доста други. Едно обаче стана изрично ясно - плодовете и зеленчуците са им по-евтини. Кило домати и сега е най-много 3.50 лв., а лятото падаше и до 2 лв., споделя дама, която прескача до прилежащата страна всеки уикенд. Последно купила кг масло за 12 лв., което смята за неоспорим удар. В Пловдив родно масло от одобрена марка се продава за малко под 5 лв. за 125 година Немското пък е 4.70 лв. за четвъртинка, освен това на промоция.
Купуваме кухни и спални от съседите, без да минаваме границата
Дори и по време на пандемията, когато границите бяха затворени, алъш-веришът с комшийската страна не спря. Тръгна просто по нов модел - от разстояние. Нароиха се доста профилирани компании, които работеха като „ склад за събиране на поръчки ”. Турските магазини изпращаха там поръчките, защото малко от тях вършат доставки в чужбина, а медиаторите събират пратките и провеждат превоза им до България.
Заради евтината турска лира и в този момент се работи по този начин - предприемчиви търговци пазарят от името на българския клиент, а той самият в множеството случаи си е избрал стоката по картинка. Масово това се практикува за мебели и обзавеждане, завеси, пердета, текстил. Така да вземем за пример по тази формула пловдивчанин се снабди с маса 100/200 см, направена от кестен, за 1000 лв. и шест меки и комфортни стола за по 125 лв.. Портманто с няколко шкафчета и огледало, дружно с доставката до България, е към 700 лв.. Спалните с турски дизайн и кухненското обзавеждане също са доста поръчвани. Напоследък огромните турски строителни и мебелни магазини даже назначиха представители за България - българи, които обикалят по адресите на евентуалните клиенти, демонстрират образци и макети, взимат ограничения и провеждат монтажа на място.
С включена доставка някои артикули излизат по на сметка, в сравнение с закупени отсам. Има обаче един противен миг - чакането. По думите на препатили, има доста правилни турски производители и търговци, само че и тъкмо противоположното.
Схемата „ адрес за покупки ” в действителност не е нова. Когато след Брекзит се постави завършек на евтиното извършване на покупки от Англия, се родиха тези медиатори.
Има и различен метод да се пазарят евтини турски артикули, без да се минава българо-турската граница. И това е откритият пазар в Димитровград - най-големият в България. Просъществувало от десетилетия, тържището се популяризира и с турски артикули на доста прилични цени и компании, които са директни вносители на текстил от Турция. Местните описват, че има доста евтини дрешки, съвсем като цените на одринските магазини. Лошото е, че пазарът отваря рано заран и завършва в ранния следобяд, а търговците там разчитат да договорят стоката си на едро, а не с единични покупки. Има също и пакетирани храни и питиета, също импорт от Турция.
В Турция капки за нос костват 6 лв., у нас - 20 лева Контрабандата на медикаменти е хит
Зачестяват опитите за незаконен импорт на медикаменти от Турция. Причината е в пъти по-ниската им цена в южната ни съседка. Капки за нос да вземем за пример, които в България костват над 20 лв., в южната ни съседка са 6 лв..
„ Само за последните 3 месеца на „ Капитан Андреево ” са засечени 18 опита за незаконно преместване на разнообразни типове медикаменти. По-голяма част са анаболни стероиди и хранителни добавки ”, изясни Диана Маркова от Агенция „ Митници ” пред Нова тв.
Има обаче незаконен импорт и на медикаменти за простуда, кръвно налягане и други
„ Задържат се и медикаменти с субстанции, употребявани за произвеждане на синтетични опиати, които съдържат психотропни и упойващи субстанции. Третият вид са медикаменти за лекуване на разнообразни типове болести ”, изясни още Маркова.
На 20 октомври в директен рейс са открити 5 кашона с доста разнообразни медикаменти.
Диана Маркова изясни, че когато се минава границата, човек може да носи медикаменти за персонална приложимост за не доста дълъг интервал от време, а не в търговски количества. За някои от тях се изисква даже и представянето на настояща рецептата от доктор.
Преориентирахме се към Люлебургаз и румънския град Бекет
Одрин губи известност в последно време измежду нашенци
В годините обратно Одрин доста бързо стана обичан на българите по ред справедливи аргументи, само че и поради това, че търговците се отнасяха с нас като към богове. Градът със 180 000 поданици доста разчита на алъш-вериша с България. По време на пандемията турските търговци по този начин се бяха отчаяли, че бяха подготвени да покриват отчасти цените на ковид тестванията. Понаучиха български, хванаха наши изселници да им напишат рекламни табелки на български език, с цел да са по-разбираеми от гостите, черпеха ги на място. Разбира се, и отстъпки правеха.
В последно време обаче цените на стоките напълно не са по усета на нашенци. Те считат, че поради големия интерес по време на пазарите цените се подвигат спекулативно. И храни, и облекла, и домашни използва нарастват и българските туристи се преориентираха към други градове - Чорлу, Къркларели и Люлебургаз. Те са по-далеч от българската граница, само че пък оферират доста благоприятни условия за извършване на покупки. Наричат Чорлу да вземем за пример Града на текстила, само че с изключение на фабриките, в 270-хилядното обитаемо място има доста магазини и аутлети за преференциално извършване на покупки.
Пазарите в Румъния доста наподобяват нашите / Getty Images
Да пълнят хладилника си в Турция обаче, се ориентират най-вече хората от Южна България, тъй като другояче транспортните разноски идват високи. За северняците разновидността за на ниска цена извършване на покупки са дребни градчета в Румъния. Пазарът в Бекет да вземем за пример не се разграничава доста от откритите пазари в България и има огромно многообразие на артикули. В момента там зелето коства жълти стотинки. Местната годишна продукция коства 1.50 леи, има и българско - то е 1 леа. Тоест при цени в Българя от 1 лев и 30 стотинки там същото зеле коства 45 стотинки, а цената на румънското е с 30 стотинки от горната страна. Ниските цени на зелето обаче са подбудени от комплицираната пазарна обстановка. „ Трябва да го дадем по-евтино, тъй като се роди доста. Свалихме цената, с цел да можем да го продадем и да вземем пари. Иначе би трябвало да си го върнем у дома ”, изясняват търговците в Бекет.
Новите играчи
Нов бизнес се роди около модерното в последно време разбиране „ съкращаване на доставките ”. Първо в по-малките обитаеми места отвориха хранилища с турска стока - най-вече прахове за пране, почистващи препарати, памперси, подправки, маслини и характерни турски храни. Те отговаряха напълно навръх определението „ склад ” - огромно помещение, без кой знае каква класификация по рафтовете, което продава и на едро, и на дребно. В последната година обаче кипри магазинчета се нароиха из цялостен Пловдив. И на инат на упованията, че конкуренцията може да убие всеки бизнес, магазините с турски артикули умерено и безметежно си съществуват през стотина-двеста метра един от различен. Така е в " Кючук Париж ", към комплекса „ Оазис ”, по този начин е на бул. „ Христо Ботев ”, в регион " Тракия " и на още доста места. Зевзеците към този момент заговориха за Кючук Одрин под тепетата, по прилика с " Кючук Париж ", което, преведено от турски, ще рече " Малкия Париж ".
Ниските цени
" Откакто отвориха турски магазин на една крачка от вкъщи ми, сирене и кашкавал закупувам единствено оттова ", споделя Георги Бобев от „ Тракия ”. Той е пенсионер и поради скромните си приходи посвещава част от деня си на обикаляне по хипермаркети, следене на промоционални брошури и сравняване на цени на съществени хранителни артикули. В „ Малкият Одрин ”, отворен предходната година, кг сирене от турската марка „ Сюташ ” да вземем за пример излиза 16.60 лв.. Пакетирано е обаче по половинка и цената надлежно е 8.30 лв.. За съпоставяне - в огромен пловдивски хипермаркет кравето сирене е сред 20 и 23.75 лв. за кило. Разликата в цената е над 4 лв. за кг - сума, която за множеството от българите звучи безапелационно да напазаруват от турската марка краве сирене. Нещо повече, скъпият артикул от 23.75 лв. за няколко дни беше на промоция в хипермаркета и килограмът излизаше 19 лв., като даже и освен това състояние победител по евтиния бе турското сирене. Редно е да се означи, че вършим простите потребителски сметки, без да отделяме внимание на качеството и наличието по етикет на сирената в двата магазина.
Магазин “Мигрос ” в Одрин е обичан на нашенци, тъй като има промоции и карти за отстъпки
Факт е, че турските магазини се радват на голяма и вярна клиентела точно поради цените. Турският кашкавал върви към 22.50 лв. за кило, до момента в който в хипермаркета БГ марки се продават сред 19 и 30 лв. за кг. Ясно е, че с ускоряването на инфлацията хората от ден на ден ще гледат етикетите с цената, в сравнение с каква е и от кое място идва стоката. И преди огромното повишаване на живота майките отглеждаха децата си целеустремено с турски марки памперси, които също са сензитивно по-евтини, а по качество не отстъпват на западните марки. Мокрите кърпички, които около всяко бебе вървят в големи количества, са с разлика от към левче на опаковка сред турски и български производител.
Сладко от дюли в бурканче от 380 г в търговски обект със звучното име „ Берекет маркет ” коства 3.50 лв., люти чушлета - 4 лв., а кг маслини пък са 9 лв., видя репортерът.
От години се носят митове за турските прахове за пране и перилните препарати. В магазин на бул. „ България ” да вземем за пример „ Первол ” е 9.99 лв., а бебешки омекотители от турска марка са 9 лв..
Рискът на евтинията
Мухсин Йоте, който държи склад за турски артикули в село Труд, обаче предизвестява - доста ниските цени от време на време са знак, че стоката е предходна нелегално турско-българската граница. Той напомня, че при импорт от прилежащата страна се дължи мито и Данък добавена стойност. Това за клиента няма никакво значение, в случай че няма доста будна гражданска съвест, рискът обаче е другаде - в качеството. Ако храните не са минали контрола на Агенцията по сигурност на храните, те може и да са рискови за консумация. Голяма част от турските артикули обаче в действителност идват на по-поносими цени от българските, даже и с платени налози и мита, показва търговецът.
Заради странната икономическа обстановка, в която се намира прилежащата страна, и чудовищната инфлация от над 80% на годишна база, цена с цена не си наподобяват при всяка доставка, акцентира Йоте. Президентът Реджеб Ердоган продължава да отхвърля да вдигне главната рента и по този начин да укроти инфлационните процеси в страната си. По тази „ рецепта ” работят към този момент огромните европейски стопански системи.
Туроператорите таксуват и спомагателния багаж с 30 лева
Заради лудешкото повишаване на горивата, автобусните екскурзии до комшийската страна нарастнаха още лятото. Сега курсът Пловдив - Одрин и назад е сред 35 и 45 лв. с лицензиран туроператор. Припомняме, че преди пандемията турът излизаше към 20 лв.. Сега се оферират още пътувания с една нощувка, с цел да може шопингът да не е стремително. Цената е малко над 100 лв.. А от време на време в тази цена може да влезе и закуска в хотела. Има обаче и не толкоз очевидни такси, които оскъпяват пътуването. Така да вземем за пример множеството туроператори таксуват спомагателния багаж - втори багаж до 20 кг има „ билет ” и той е 30 лв.. Това още повече оскъпява пътя. Предимството на това пътешестване обаче е, че туроператорът знае евтините хранилища и магазини и води туристите точно там, без те да се лутат из пазари и дюкянчета.
На границата с Турция се чака с часове
Шопинг туровете до Одрин „ се отпушиха ” през август тази година след пандемичните компликации. Оттогава пътуваме единствено с персонална карта и без каквито и да е ковид ограничавания. Според препоръките на от време на време пътуващите - заран преди 9 часа на границата има скупчване на рейсове, а идеалният вид за прекосяване с персонален автомобил е сред 9 и 11 часа, с цел да остане задоволително време за извършване на покупки. Но макар всички сметки и предварителни планове, опашки на граничните пунктове има и те по никакъв начин не са дребни.
Ето за какво нишата на турските магазини в Пловдив е огромна, а бизнес моделът им -успешен. Цените в тях са малко по-високи от тези в Одрин и много по-ниски от тези в българските магазини. А калкулирайки времето и разноските за пътуването, наподобяват напълно съпоставими, настояват хората, пробвали и двата разновидността. Има артикули, чието качество даже е по-добро, описват познавачи. В тази категория са праховете за пране и памперсите. Има и такива артикули, които не могат да се намерят по БГ магазините, тъй като са характерен, одрински артикул. Тук попадат корите за баница, сладостите и доста други. Едно обаче стана изрично ясно - плодовете и зеленчуците са им по-евтини. Кило домати и сега е най-много 3.50 лв., а лятото падаше и до 2 лв., споделя дама, която прескача до прилежащата страна всеки уикенд. Последно купила кг масло за 12 лв., което смята за неоспорим удар. В Пловдив родно масло от одобрена марка се продава за малко под 5 лв. за 125 година Немското пък е 4.70 лв. за четвъртинка, освен това на промоция.
Купуваме кухни и спални от съседите, без да минаваме границата
Дори и по време на пандемията, когато границите бяха затворени, алъш-веришът с комшийската страна не спря. Тръгна просто по нов модел - от разстояние. Нароиха се доста профилирани компании, които работеха като „ склад за събиране на поръчки ”. Турските магазини изпращаха там поръчките, защото малко от тях вършат доставки в чужбина, а медиаторите събират пратките и провеждат превоза им до България.
Заради евтината турска лира и в този момент се работи по този начин - предприемчиви търговци пазарят от името на българския клиент, а той самият в множеството случаи си е избрал стоката по картинка. Масово това се практикува за мебели и обзавеждане, завеси, пердета, текстил. Така да вземем за пример по тази формула пловдивчанин се снабди с маса 100/200 см, направена от кестен, за 1000 лв. и шест меки и комфортни стола за по 125 лв.. Портманто с няколко шкафчета и огледало, дружно с доставката до България, е към 700 лв.. Спалните с турски дизайн и кухненското обзавеждане също са доста поръчвани. Напоследък огромните турски строителни и мебелни магазини даже назначиха представители за България - българи, които обикалят по адресите на евентуалните клиенти, демонстрират образци и макети, взимат ограничения и провеждат монтажа на място.
С включена доставка някои артикули излизат по на сметка, в сравнение с закупени отсам. Има обаче един противен миг - чакането. По думите на препатили, има доста правилни турски производители и търговци, само че и тъкмо противоположното.
Схемата „ адрес за покупки ” в действителност не е нова. Когато след Брекзит се постави завършек на евтиното извършване на покупки от Англия, се родиха тези медиатори.
Има и различен метод да се пазарят евтини турски артикули, без да се минава българо-турската граница. И това е откритият пазар в Димитровград - най-големият в България. Просъществувало от десетилетия, тържището се популяризира и с турски артикули на доста прилични цени и компании, които са директни вносители на текстил от Турция. Местните описват, че има доста евтини дрешки, съвсем като цените на одринските магазини. Лошото е, че пазарът отваря рано заран и завършва в ранния следобяд, а търговците там разчитат да договорят стоката си на едро, а не с единични покупки. Има също и пакетирани храни и питиета, също импорт от Турция.
В Турция капки за нос костват 6 лв., у нас - 20 лева Контрабандата на медикаменти е хит
Зачестяват опитите за незаконен импорт на медикаменти от Турция. Причината е в пъти по-ниската им цена в южната ни съседка. Капки за нос да вземем за пример, които в България костват над 20 лв., в южната ни съседка са 6 лв..
„ Само за последните 3 месеца на „ Капитан Андреево ” са засечени 18 опита за незаконно преместване на разнообразни типове медикаменти. По-голяма част са анаболни стероиди и хранителни добавки ”, изясни Диана Маркова от Агенция „ Митници ” пред Нова тв.
Има обаче незаконен импорт и на медикаменти за простуда, кръвно налягане и други
„ Задържат се и медикаменти с субстанции, употребявани за произвеждане на синтетични опиати, които съдържат психотропни и упойващи субстанции. Третият вид са медикаменти за лекуване на разнообразни типове болести ”, изясни още Маркова.
На 20 октомври в директен рейс са открити 5 кашона с доста разнообразни медикаменти.
Диана Маркова изясни, че когато се минава границата, човек може да носи медикаменти за персонална приложимост за не доста дълъг интервал от време, а не в търговски количества. За някои от тях се изисква даже и представянето на настояща рецептата от доктор.
Преориентирахме се към Люлебургаз и румънския град Бекет
Одрин губи известност в последно време измежду нашенци
В годините обратно Одрин доста бързо стана обичан на българите по ред справедливи аргументи, само че и поради това, че търговците се отнасяха с нас като към богове. Градът със 180 000 поданици доста разчита на алъш-вериша с България. По време на пандемията турските търговци по този начин се бяха отчаяли, че бяха подготвени да покриват отчасти цените на ковид тестванията. Понаучиха български, хванаха наши изселници да им напишат рекламни табелки на български език, с цел да са по-разбираеми от гостите, черпеха ги на място. Разбира се, и отстъпки правеха.
В последно време обаче цените на стоките напълно не са по усета на нашенци. Те считат, че поради големия интерес по време на пазарите цените се подвигат спекулативно. И храни, и облекла, и домашни използва нарастват и българските туристи се преориентираха към други градове - Чорлу, Къркларели и Люлебургаз. Те са по-далеч от българската граница, само че пък оферират доста благоприятни условия за извършване на покупки. Наричат Чорлу да вземем за пример Града на текстила, само че с изключение на фабриките, в 270-хилядното обитаемо място има доста магазини и аутлети за преференциално извършване на покупки.
Пазарите в Румъния доста наподобяват нашите / Getty Images
Да пълнят хладилника си в Турция обаче, се ориентират най-вече хората от Южна България, тъй като другояче транспортните разноски идват високи. За северняците разновидността за на ниска цена извършване на покупки са дребни градчета в Румъния. Пазарът в Бекет да вземем за пример не се разграничава доста от откритите пазари в България и има огромно многообразие на артикули. В момента там зелето коства жълти стотинки. Местната годишна продукция коства 1.50 леи, има и българско - то е 1 леа. Тоест при цени в Българя от 1 лев и 30 стотинки там същото зеле коства 45 стотинки, а цената на румънското е с 30 стотинки от горната страна. Ниските цени на зелето обаче са подбудени от комплицираната пазарна обстановка. „ Трябва да го дадем по-евтино, тъй като се роди доста. Свалихме цената, с цел да можем да го продадем и да вземем пари. Иначе би трябвало да си го върнем у дома ”, изясняват търговците в Бекет.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ